Четирите годишни времена - Есен

                                                Четирите годишни времена - Есен

                                                      Самотна, закъсняла птица

                                                      полетяла с уморени крила.

                                                      По невидимият път във върволица

                                                      отминали отдавна са птичите ята.

                                                      Дърветата ронят сълзи -

                                                      разноцветни към земята листа.

                                                      Бавно по върхарите пълзи

                                                      лепкава, гъста мъгла.

                                                      Сред полуголата гора

                                                      замлъкнала е птичата песен.

                                                      Цари спокойствие и тишина

                                                      в тъжната, но цветна есен.

                                                      Вятър-вихрушка изведнъж задухва,

                                                      помита и подхвърля листата.

                                                      Преминава бързо,после утихва.

                                                      Килим от листа застила земята.

                                                      Пак настъпва тишина

                                                      в тъжната, но цветна есен.

                                                      Само от капещите листа

                                                      се чува тиха, протяжна песен.