Едно словосъчетание... две навързани думи...
Три удара в секунда... изтласкват ги напред...
Шум в тишината с пълна празнота се слива...
Плаха, малка крачка назад и си поемаш дъх...
Потапяш се в морето на седемте отрови...
За тленните дихания си напукан вълнолом...
Пиедесталът на златното човешко его,
инкрустиран с въжделения кристал мечта...
Реалността сковава разтеклата се мисъл...
Съдбата си виждаш едвам в мъглявия сумрак...
Отчупваш къс от непотребното си тяло...
Рониш частички от невинната си същност... ...