Едно словосъчетание... две навързани думи...
Три удара в секунда... изтласкват ги напред...
Шум в тишината с пълна празнота се слива...
Плаха, малка крачка назад и си поемаш дъх...
Потапяш се в морето на седемте отрови...
За тленните дихания си напукан вълнолом...
Пиедесталът на златното човешко его,
инкрустиран с въжделения кристал мечта...
Реалността сковава разтеклата се мисъл...
Съдбата си виждаш едвам в мъглявия сумрак...
Отчупваш къс от непотребното си тяло...
Рониш частички от невинната си същност...
Застигнато от костеливи пръсти изкривени,
потрепва наивно сърце в смарагдовата сянка...
Извивка красота с капка прозрачна солена жар,
отлепва се със стон, прелива във въздишка...
Калните последствия на чисти намерения
заливат дъното на самолюбивата жега...
Напуканите устни вода сънуват и се молят..
Но е невъзможно за прикованите да мръднат...
© Джвак Чпокингстън Всички права запазени