Едно словосъчетание... две навързани думи...
Три удара в секунда... изтласкват ги напред...
Шум в тишината с пълна празнота се слива...
Плаха, малка крачка назад и си поемаш дъх...

Потапяш се в морето на седемте отрови...
За тленните дихания си напукан вълнолом...
Пиедесталът на златното човешко его,
инкрустиран с въжделения кристал мечта...

Реалността сковава разтеклата се мисъл... 
Съдбата си виждаш едвам в мъглявия сумрак...
Отчупваш къс от непотребното си тяло... 
Рониш частички от невинната си същност...

Застигнато от костеливи пръсти изкривени,
потрепва наивно сърце в смарагдовата сянка...
Извивка красота с капка прозрачна солена жар,
отлепва се със стон, прелива във въздишка...

Калните последствия на чисти намерения 
заливат дъното на самолюбивата жега... 
Напуканите устни вода сънуват и се молят..
Но е невъзможно за прикованите да мръднат...