Добре де, есента дойде!
Недочакала, чевръсто се разшета.
Забради се с жълта сърмена забрадка,
опаса набродирана в оранжево
престилка върху по-дебелата кошуля.
Наметна чохено контошче,
да си варди
кръста и грабна метлата с дълга дръжка.
Че, като я заразмята, брулна ореха набързо,
раздруса кестена напреко, чукна ябълката
леко в крушата се спря на меко.
Разпука нара, цапардоса лешник,
мушмулата поожули. Шумите се разлетяха,
като перушина, стреснаха ококорената сврака,
тя така да се развряка, че катерицата спря
да хрупа и се втурна в най-високата хралупа.
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados