12 abr 2017, 21:53

Чиста обич

896 1 0

Докосваш ме и аз се разтапям.
Всяка клетка в мен крещи:
"Той е, тихо" и се пренасям
в свят, където сме сами.

 

Като пияна се замайвам,
когато те прегръщам.
Всяко мое сетиво омайваш
и не искам да се връщам.

 

Не бих си и мечтала даже
за толкова прекрасно същество.
Ти не си ми само гадже,
а приятел и семейство.

 

Обичам те и те ценя
и откривам себе си с теб.
Мога всичко да ти споделя,
изведнъж светът не е свиреп.

 

В очите ти виждам общия ни път.
Спокойна съм, че с теб ще остарея.
Няма дилеми, не съм на кръстопът,
сякаш писано е с теб да живея.

 

А това, което мен ме трогна
и накара ме да се усмихна,
е че любовта ти ми помогна
и себе си да заобикна.

 

Нямам си идея от къде се пръкна,
но с теб съм волна птица.
Сякаш с фенерче в душата ми цъкна
и видях, че имало какво да се обича.

 

Без да искаш за добро ме промени,
помогна ми да се изправя.
Мракът в мен изкорени
и, бога ми, обичам се такава!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...