Apr 12, 2017, 9:53 PM

Чиста обич

  Poetry » Love
897 1 0

Докосваш ме и аз се разтапям.
Всяка клетка в мен крещи:
"Той е, тихо" и се пренасям
в свят, където сме сами.

 

Като пияна се замайвам,
когато те прегръщам.
Всяко мое сетиво омайваш
и не искам да се връщам.

 

Не бих си и мечтала даже
за толкова прекрасно същество.
Ти не си ми само гадже,
а приятел и семейство.

 

Обичам те и те ценя
и откривам себе си с теб.
Мога всичко да ти споделя,
изведнъж светът не е свиреп.

 

В очите ти виждам общия ни път.
Спокойна съм, че с теб ще остарея.
Няма дилеми, не съм на кръстопът,
сякаш писано е с теб да живея.

 

А това, което мен ме трогна
и накара ме да се усмихна,
е че любовта ти ми помогна
и себе си да заобикна.

 

Нямам си идея от къде се пръкна,
но с теб съм волна птица.
Сякаш с фенерче в душата ми цъкна
и видях, че имало какво да се обича.

 

Без да искаш за добро ме промени,
помогна ми да се изправя.
Мракът в мен изкорени
и, бога ми, обичам се такава!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...