Докосваш ме и аз се разтапям.
Всяка клетка в мен крещи:
"Той е, тихо" и се пренасям
в свят, където сме сами.

Като пияна се замайвам,
когато те прегръщам.
Всяко мое сетиво омайваш
и не искам да се връщам.

Не бих си и мечтала даже
за толкова прекрасно същество.
Ти не си ми само гадже,
а приятел и семейство.

Обичам те и те ценя
и откривам себе си с теб.
Мога всичко да ти споделя,
изведнъж светът не е свиреп.

В очите ти виждам общия ни път.
Спокойна съм, че с теб ще остарея.
Няма дилеми, не съм на кръстопът,
сякаш писано е с теб да живея.

А това, което мен ме трогна
и накара ме да се усмихна,
е че любовта ти ми помогна
и себе си да заобикна.

Нямам си идея от къде се пръкна,
но с теб съм волна птица.
Сякаш с фенерче в душата ми цъкна
и видях, че имало какво да се обича.

Без да искаш за добро ме промени,
помогна ми да се изправя.
Мракът в мен изкорени
и, бога ми, обичам се такава!