24 oct 2024, 10:33

Чисто 

  Poesía » Del paisaje
119 2 4

 

 

Рисува вятър тънки вежди 

и гони тръни из полята.

Мъгли плетат от свойте прежди, 

дъждът се сипе над къщята.

 

Нима продъни се небето? 

Или пък есен е в душата? 

Притисна ли ни битието? 

Къде отиде светлината?

 

И тъкмо някой да отвърне,

внезапно вятърът изсвири.

Надеждата ще се завърне

през храсти, ниви и баири.

 

Мъгли плетат отново прежди,

дъждът се сипе и премята.

В прозорците валят надежди!

И стана чиста пак земята!

 

Детелина И.Стефанова 🍀✍️

© Детелина Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??