20.12.2023 г., 18:22 ч.

Чисто 

  Поезия
234 9 7

Белотата ме гледа 
в очите,
сякаш съм сбъркала 
мястото,
в което призраци няма.
Чужди меденки 
и бастунчета захарни
светлините разпитват 
кой липсва,
когато аз оживявам - 
толкова, 
че ме гледа в очите,
дори куклата 
от Дядо Коледа,
след която

за покупката й 
ми сподели баба...
нямаше смисъл тогава 
разширената ми зеница
и рицарски 
батко на старицата

да се кара.
И времето ме гледа,
защото 
с него са ни събрали
отговорите на въпроса
кой какво вижда,
когато е празник.
И аз го гледам - 
дори не мигва...

топло е...
После ще ти разкажа!

© Бела Тихомирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ники ❤️
  • Вселена от поезия си, Бела!
    От това имах нужда!💗💗💗
  • Благодаря ви, приятели, за прочита и добрата дума...
    Нека Коледата ви е топла и не може без вас
  • Уникално!
  • Пак попаднах в магичната страна на приказките, което е сигурен знак за празник на душата!
    Честит празник Игнажден,Бела!🙏🍀🔮
  • Нямаше те... Разказвай ни, Бела, разказвай. Умееш го и то как само.
  • Нека да има после, за да има за какво да разказваме, Бела. Защото само за преди не е достатъчно - ще започнем да се повтаряме. Майстор си на особеното светоусещане, в което читателят неусетно хлътва. Поздравление и светли празници!
Предложения
: ??:??