Чисто
Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето?
Или пък есен е в душата?
Притисна ли ни битието?
Къде отиде светлината?
И тъкмо някой да отвърне,
внезапно вятърът изсвири.
Надеждата ще се завърне
през храсти, ниви и баири.
Мъгли плетат отново прежди,
дъждът се сипе и премята.
В прозорците валят надежди!
И стана чиста пак земята!
Детелина И.Стефанова 🍀✍️
© Детелина Стефанова All rights reserved.
The work is a contestant:
