Белотата ме гледа
в очите,
сякаш съм сбъркала
мястото,
в което призраци няма.
Чужди меденки
и бастунчета захарни
светлините разпитват
кой липсва,
когато аз оживявам -
толкова,
че ме гледа в очите,
дори куклата
от Дядо Коледа,
след която
за покупката й
ми сподели баба...
нямаше смисъл тогава
разширената ми зеница
и рицарски
батко на старицата
да се кара.
И времето ме гледа,
защото
с него са ни събрали
отговорите на въпроса
кой какво вижда,
когато е празник.
И аз го гледам -
дори не мигва...
топло е...
После ще ти разкажа!
© Бела Тихомирова All rights reserved.