Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето?
Или пък есен е в душата?
Притисна ли ни битието?
Къде отиде светлината?
И тъкмо някой да отвърне,
внезапно вятърът изсвири.
Надеждата ще се завърне
през храсти, ниви и баири. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up