24 may 2017, 16:25  

Читалище, обич моя!

  Poesía » Civil
1.1K 0 9

Посвещавам стихотворението на всички мои колеги, всеотдайни читалищни дейци и самодейци, сред които минаха 45 години от моя живот.

Честит празник и на вас, скъпи талантливи колеги по перо, художници и фотографи от сайта Откровения.ком!

Нека заедно посветим творческата си енергия на мисията да опазим традициите, да разпалваме и поддържаме огъня в духовното огнище на България, да посяваме  светли-

ната на Словото в душите на младото поколение българи и разпространяваме по света културата на България!

Честит 24 май, Денят на славянската писменост и българската култура!

 

Генка Богданова

 

Аз бях дете, дете мъничко,

когато като плаха птичка

пристъпих в тебе, храм свещен.

Бе паметен за мене ден.

Качих се, млада и смутена,

на твоята вълшебна сцена

за първия си рецитал.

Видях прожекторът огрял

над рампата, а светлините

понесоха ме към звездите…

Аз чух  сърцето си как бие,

щом вкусих сладката магия

и се зарекох мълчешком,

че тук ще имам втори дом.

Читалище, ти бе за мене

съдба красива отредена.

Обикнах силно и навеки

и твоята библиотека,

че в книгите библиотечни

откривах мъдростите вечни.

Пред мен, момиченцето  скромно,

едно съкровище огромно

с вълшебна сила засия –

свят пълен с мъдрост, красота,

със звуци, багри и със песни,

със танци вихрени, чудесни

и със звънливо топло слово…

Сърцето ми за теб готово

в любов и вярност ти се врече.

И тръгнах с тебе в път далечен,

израствах в тебе,помъдрявах,

и светлина чрез теб раздавах.

Най-хубавите си години

на тебе посветих, светиньо.

Сега пред тебе коленича

и благослов за теб изричам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...