24 may 2017, 16:25  

Читалище, обич моя!

  Poesía » Civil
1.1K 0 9

Посвещавам стихотворението на всички мои колеги, всеотдайни читалищни дейци и самодейци, сред които минаха 45 години от моя живот.

Честит празник и на вас, скъпи талантливи колеги по перо, художници и фотографи от сайта Откровения.ком!

Нека заедно посветим творческата си енергия на мисията да опазим традициите, да разпалваме и поддържаме огъня в духовното огнище на България, да посяваме  светли-

ната на Словото в душите на младото поколение българи и разпространяваме по света културата на България!

Честит 24 май, Денят на славянската писменост и българската култура!

 

Генка Богданова

 

Аз бях дете, дете мъничко,

когато като плаха птичка

пристъпих в тебе, храм свещен.

Бе паметен за мене ден.

Качих се, млада и смутена,

на твоята вълшебна сцена

за първия си рецитал.

Видях прожекторът огрял

над рампата, а светлините

понесоха ме към звездите…

Аз чух  сърцето си как бие,

щом вкусих сладката магия

и се зарекох мълчешком,

че тук ще имам втори дом.

Читалище, ти бе за мене

съдба красива отредена.

Обикнах силно и навеки

и твоята библиотека,

че в книгите библиотечни

откривах мъдростите вечни.

Пред мен, момиченцето  скромно,

едно съкровище огромно

с вълшебна сила засия –

свят пълен с мъдрост, красота,

със звуци, багри и със песни,

със танци вихрени, чудесни

и със звънливо топло слово…

Сърцето ми за теб готово

в любов и вярност ти се врече.

И тръгнах с тебе в път далечен,

израствах в тебе,помъдрявах,

и светлина чрез теб раздавах.

Най-хубавите си години

на тебе посветих, светиньо.

Сега пред тебе коленича

и благослов за теб изричам!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...