Читалище, обич моя!
Посвещавам стихотворението на всички мои колеги, всеотдайни читалищни дейци и самодейци, сред които минаха 45 години от моя живот.
Честит празник и на вас, скъпи талантливи колеги по перо, художници и фотографи от сайта Откровения.ком!
Нека заедно посветим творческата си енергия на мисията да опазим традициите, да разпалваме и поддържаме огъня в духовното огнище на България, да посяваме светли-
ната на Словото в душите на младото поколение българи и разпространяваме по света културата на България!
Честит 24 май, Денят на славянската писменост и българската култура!
Генка Богданова
Аз бях дете, дете мъничко,
когато като плаха птичка
пристъпих в тебе, храм свещен.
Бе паметен за мене ден.
Качих се, млада и смутена,
на твоята вълшебна сцена
за първия си рецитал.
Видях прожекторът огрял
над рампата, а светлините
понесоха ме към звездите…
Аз чух сърцето си как бие,
щом вкусих сладката магия
и се зарекох мълчешком,
че тук ще имам втори дом.
Читалище, ти бе за мене
съдба красива отредена.
Обикнах силно и навеки
и твоята библиотека,
че в книгите библиотечни
откривах мъдростите вечни.
Пред мен, момиченцето скромно,
едно съкровище огромно
с вълшебна сила засия –
свят пълен с мъдрост, красота,
със звуци, багри и със песни,
със танци вихрени, чудесни
и със звънливо топло слово…
Сърцето ми за теб готово
в любов и вярност ти се врече.
И тръгнах с тебе в път далечен,
израствах в тебе,помъдрявах,
и светлина чрез теб раздавах.
Най-хубавите си години
на тебе посветих, светиньо.
Сега пред тебе коленича
и благослов за теб изричам!
© Генка Богданова All rights reserved.
