28 abr 2019, 9:50

Читател

1.5K 6 11

Мама стихче ми прочете,

оцветих дърво и цвете!

Тате често със въздишки,

си разменя с някой книжки...

 

Дядо приказки разказва,

по картинките показва.

Баба разказ съчинява-

„Ученик от теб ще става!“

 

Пъстри книжчици обичам,

почнах вече и да сричам!

Скоро истинско букварче,

ще си имам за другарче.

 

Буки, веди и глаголи -

май че общи са неволи!...

Ах!... Кога ли аз ще взема

да създам една поема,

 

за връбчето дето цвърка

и от клон на клон си хвърка.

Подскоклив е днес приятел,

утре - верен мой читател!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...