28 abr 2019, 9:50

Читател

1.5K 6 11

Мама стихче ми прочете,

оцветих дърво и цвете!

Тате често със въздишки,

си разменя с някой книжки...

 

Дядо приказки разказва,

по картинките показва.

Баба разказ съчинява-

„Ученик от теб ще става!“

 

Пъстри книжчици обичам,

почнах вече и да сричам!

Скоро истинско букварче,

ще си имам за другарче.

 

Буки, веди и глаголи -

май че общи са неволи!...

Ах!... Кога ли аз ще взема

да създам една поема,

 

за връбчето дето цвърка

и от клон на клон си хвърка.

Подскоклив е днес приятел,

утре - верен мой читател!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Чакърова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

8 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...