28.04.2019 г., 9:50

Читател

1.5K 6 11

Мама стихче ми прочете,

оцветих дърво и цвете!

Тате често със въздишки,

си разменя с някой книжки...

 

Дядо приказки разказва,

по картинките показва.

Баба разказ съчинява-

„Ученик от теб ще става!“

 

Пъстри книжчици обичам,

почнах вече и да сричам!

Скоро истинско букварче,

ще си имам за другарче.

 

Буки, веди и глаголи -

май че общи са неволи!...

Ах!... Кога ли аз ще взема

да създам една поема,

 

за връбчето дето цвърка

и от клон на клон си хвърка.

Подскоклив е днес приятел,

утре - верен мой читател!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...