28.04.2019 г., 9:50

Читател

1.5K 6 11

Мама стихче ми прочете,

оцветих дърво и цвете!

Тате често със въздишки,

си разменя с някой книжки...

 

Дядо приказки разказва,

по картинките показва.

Баба разказ съчинява-

„Ученик от теб ще става!“

 

Пъстри книжчици обичам,

почнах вече и да сричам!

Скоро истинско букварче,

ще си имам за другарче.

 

Буки, веди и глаголи -

май че общи са неволи!...

Ах!... Кога ли аз ще взема

да създам една поема,

 

за връбчето дето цвърка

и от клон на клон си хвърка.

Подскоклив е днес приятел,

утре - верен мой читател!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Чакърова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

8 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...