27 mar 2025, 16:31

Чивия

388 0 0
       ЧИВИЯ

 

Ще мина днес

с колата си по булеварда.

Да ме видят!...

Какво от туй,

че спукана е лявата й гума -

куцам.

А ти

може и - да си хихикаш...

 

Но отдясно...

Ако отдясно е юмрукът ми,

шофирането с меки гуми -

глупост ли ще е...

 

Ей,

нямам никаква кола.

Което имам е - ръка

подадена,

а не атрофия в копито ритащо,

защото смея да се изразя,

че мицелът

не е по-простоклетъчен от лишеите

по пъновете на величието,

за да ме отпращаш в пета глуха

с шлифера ми.

Макар и отеснял

от нарочно безразличие -

е достатъчно широк да ме увива

в пергаментна саркастичност

да се бъзикам

с плоските гърди на

госпожица Благоприличие.

 

...А, бе,

не ти ли се е искало

и ти да мушнеш длан

в деколтето на Момичето,

за което толкоз рогоносци пишат -

стишшшия, възбудени,

но в лицемерен свян

пред крити-хи-хи-ката?...

 

Е, да,

кокетно то,

навярно - ще изписка.

Но поне опитай!...

 

ПП: И, като опитах,

върху поомачкан WC лист,

някъде към пет минути, май,

преди обришането

послепис  дори написах

за една - криии(п)тичка:

 

Момичето, което горе споменах

представи си,

че обяздило Пегас е.

...Ала елините

не си представяли жени

да могат да го яхат...

Затова сега,

когато по-етеси

или крити-хи-хи-ци

упорито бъркат под корема му

напипват

                    обикновено

                                             тестиси.

 

1978

 

По времето на Соца имаше клубове на работническо-творческата интелигенция. В тези клубове като наблюдаващи  за соц реализма в творчествата-та на работническата интелигенция назначаваха предани лицемери, които не рядко довеждаха до отчаяние талантливи автори искрено отдалечени от дървената философия и обоснованост на лицемерците комунисти. Та тази и други мои творби, които не видяха свят, са реакция от поведението на слагачите редактори и цензури по онова време. В моя случай в провинциално Габрово бе редактор-цензурка и прованс по-етеса.

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© никодим попникодимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...