27.03.2025 г., 16:31

Чивия

383 0 0
       ЧИВИЯ

 

Ще мина днес

с колата си по булеварда.

Да ме видят!...

Какво от туй,

че спукана е лявата й гума -

куцам.

А ти

може и - да си хихикаш...

 

Но отдясно...

Ако отдясно е юмрукът ми,

шофирането с меки гуми -

глупост ли ще е...

 

Ей,

нямам никаква кола.

Което имам е - ръка

подадена,

а не атрофия в копито ритащо,

защото смея да се изразя,

че мицелът

не е по-простоклетъчен от лишеите

по пъновете на величието,

за да ме отпращаш в пета глуха

с шлифера ми.

Макар и отеснял

от нарочно безразличие -

е достатъчно широк да ме увива

в пергаментна саркастичност

да се бъзикам

с плоските гърди на

госпожица Благоприличие.

 

...А, бе,

не ти ли се е искало

и ти да мушнеш длан

в деколтето на Момичето,

за което толкоз рогоносци пишат -

стишшшия, възбудени,

но в лицемерен свян

пред крити-хи-хи-ката?...

 

Е, да,

кокетно то,

навярно - ще изписка.

Но поне опитай!...

 

ПП: И, като опитах,

върху поомачкан WC лист,

някъде към пет минути, май,

преди обришането

послепис  дори написах

за една - криии(п)тичка:

 

Момичето, което горе споменах

представи си,

че обяздило Пегас е.

...Ала елините

не си представяли жени

да могат да го яхат...

Затова сега,

когато по-етеси

или крити-хи-хи-ци

упорито бъркат под корема му

напипват

                    обикновено

                                             тестиси.

 

1978

 

По времето на Соца имаше клубове на работническо-творческата интелигенция. В тези клубове като наблюдаващи  за соц реализма в творчествата-та на работническата интелигенция назначаваха предани лицемери, които не рядко довеждаха до отчаяние талантливи автори искрено отдалечени от дървената философия и обоснованост на лицемерците комунисти. Та тази и други мои творби, които не видяха свят, са реакция от поведението на слагачите редактори и цензури по онова време. В моя случай в провинциално Габрово бе редактор-цензурка и прованс по-етеса.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© никодим попникодимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...