Чивия

       ЧИВИЯ

Ще мина днес

с колата си по булеварда.

Да ме видят!...

Какво от туй,

че спукана е лявата й гума -

куцам.

А ти

може и - да си хихикаш...

Но отдясно...

Ако отдясно е юмрукът ми,

шофирането с меки гуми -

глупост ли ще е...

Ей,

нямам никаква кола.

Което имам е - ръка

подадена,

а не атрофия в копито ритащо,

защото смея да се изразя,

че мицелът

не е по-простоклетъчен от лишеите

по пъновете на величието,

за да ме отпращаш в пета глуха

с шлифера ми.

Макар и отеснял

от нарочно безразличие -

е достатъчно широк да ме увива

в пергаментна саркастичност

да се бъзикам

с плоските гърди на

госпожица Благоприличие.

...А, бе,

не ти ли се е искало

и ти да мушнеш длан

в деколтето на Момичето,

за което толкоз рогоносци пишат -

стишшшия, възбудени,

но в лицемерен свян

пред крити-хи-хи-ката?...

Е, да,

кокетно то,

навярно - ще изписка.

Но поне опитай!...

ПП: И, като опитах,

върху поомачкан WC лист,

някъде към пет минути, май,

преди обришането

послепис  дори написах

за една - криии(п)тичка:

Момичето, което горе споменах

представи си,

че обяздило Пегас е.

...Ала елините

не си представяли жени

да могат да го яхат...

Затова сега,

когато по-етеси

или крити-хи-хи-ци

упорито бъркат под корема му

напипват

                    обикновено

                                             тестиси.

1978

По времето на Соца имаше клубове на работническо-творческата интелигенция. В тези клубове като наблюдаващи  за соц реализма в творчествата-та на работническата интелигенция назначаваха предани лицемери, които не рядко довеждаха до отчаяние талантливи автори искрено отдалечени от дървената философия и обоснованост на лицемерците комунисти. Та тази и други мои творби, които не видяха свят, са реакция от поведението на слагачите редактори и цензури по онова време. В моя случай в провинциално Габрово бе редактор-цензурка и прованс по-етеса.