12 abr 2008, 22:31

Човечество

  Poesía » Civil
1.2K 0 2

  Човечество

Човечеството днес плаща скъпо
за своята печал,
за всяка прошка търси сметка
в разгара на безскрупулен морал.

И феодали на жестоката управа
раздават скърби щедро във нощта
Часът на истинска разправа
гнети и мъчи нежната душа.

Запретнали ръкави, злите съдят,
търгуват скръб и тишина,
пазарите за щастие разкриват,
продават те  безценните неща.

В мига на истината свята
се ражда и една любов,
но грозната разправа на съдбата
убива всеки неин, искрен зов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Миладинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре казано!
    ... търгуват скръб и тишина,
    пазарите за щастие разкриват,
    продават те безценните неща.
    Поздрав Елеонора!!!
  • Така си е...но отново се ражда любов...!
    много хубав стих! винаги има надежда...
    с обич, Елеонора.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...