12.04.2008 г., 22:31

Човечество

1.2K 0 2

  Човечество

Човечеството днес плаща скъпо
за своята печал,
за всяка прошка търси сметка
в разгара на безскрупулен морал.

И феодали на жестоката управа
раздават скърби щедро във нощта
Часът на истинска разправа
гнети и мъчи нежната душа.

Запретнали ръкави, злите съдят,
търгуват скръб и тишина,
пазарите за щастие разкриват,
продават те  безценните неща.

В мига на истината свята
се ражда и една любов,
но грозната разправа на съдбата
убива всеки неин, искрен зов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Миладинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добре казано!
    ... търгуват скръб и тишина,
    пазарите за щастие разкриват,
    продават те безценните неща.
    Поздрав Елеонора!!!
  • Така си е...но отново се ражда любов...!
    много хубав стих! винаги има надежда...
    с обич, Елеонора.

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...