12 апр. 2008 г., 22:31

Човечество

1.2K 0 2

  Човечество

Човечеството днес плаща скъпо
за своята печал,
за всяка прошка търси сметка
в разгара на безскрупулен морал.

И феодали на жестоката управа
раздават скърби щедро във нощта
Часът на истинска разправа
гнети и мъчи нежната душа.

Запретнали ръкави, злите съдят,
търгуват скръб и тишина,
пазарите за щастие разкриват,
продават те  безценните неща.

В мига на истината свята
се ражда и една любов,
но грозната разправа на съдбата
убива всеки неин, искрен зов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Миладинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много добре казано!
    ... търгуват скръб и тишина,
    пазарите за щастие разкриват,
    продават те безценните неща.
    Поздрав Елеонора!!!
  • Така си е...но отново се ражда любов...!
    много хубав стих! винаги има надежда...
    с обич, Елеонора.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...