Човечество

Poetry » Civic

1.2K 0 2

Човечество

Човечеството днес плаща скъпо
за своята печал,
за всяка прошка търси сметка
в разгара на безскрупулен морал.

И феодали на жестоката управа
раздават скърби щедро във нощта
Часът на истинска разправа
гнети и мъчи нежната душа.

Запретнали ръкави, злите съдят,
търгуват скръб и тишина,
пазарите за щастие разкриват,
продават те безценните неща.

В мига на истината свята
се ражда и една любов,
но грозната разправа на съдбата
убива всеки неин, искрен зов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

лилия1 (Лиляна Тодорова)

Много добре казано!
... търгуват скръб и тишина,
пазарите за щастие разкриват,
продават те безценните неща.
Поздрав Елеонора!!!

2008-11-29T21:49:07+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Така си е...но отново се ражда любов...!
много хубав стих! винаги има надежда...
с обич, Елеонора.

2008-04-13T16:55:52+03:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0