12 mar 2018, 11:59

Човечност

  Poesía » Otra
3.5K 10 12

Къде изгубена си ти, човечност свята?
Защо избяга тъй от хорските сърца..

върни се, моля те... върни се на земята..

светът горчив е, потънал в алчността.

Днес хората души сякаш не носят,

и в сърцата им стаен е само гняв..

от злоба и ненавист се погубват,

а добротата бавно гасне в тях..

И толкова ли трудно е, кажи ми

щом можеш да помогнеш на човек в беда,

без да чакаш някаква отплата,

просто тъй, да подадеш ръка..?

Щом можеш нечия усмивка ти да върнеш,

и зарад тебе две очи да заблестят,

сбъдни мечта, бъди очакваното чудо,

върни доброто в нечий тъжен свят.

Не трудно, а прекрасно е тогава,

когато радост за сърцата подариш..

О, човечност, върни се на земята..

и колко правиш я красива, виж..!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Периян Байрамова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

9 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...