12.03.2018 г., 11:59

Човечност

3.5K 10 12

Къде изгубена си ти, човечност свята?
Защо избяга тъй от хорските сърца..

върни се, моля те... върни се на земята..

светът горчив е, потънал в алчността.

Днес хората души сякаш не носят,

и в сърцата им стаен е само гняв..

от злоба и ненавист се погубват,

а добротата бавно гасне в тях..

И толкова ли трудно е, кажи ми

щом можеш да помогнеш на човек в беда,

без да чакаш някаква отплата,

просто тъй, да подадеш ръка..?

Щом можеш нечия усмивка ти да върнеш,

и зарад тебе две очи да заблестят,

сбъдни мечта, бъди очакваното чудо,

върни доброто в нечий тъжен свят.

Не трудно, а прекрасно е тогава,

когато радост за сърцата подариш..

О, човечност, върни се на земята..

и колко правиш я красива, виж..!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Периян Байрамова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

9 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...