човечността

15 mar 2008, 22:48

Poesía » Versos blancos

1075 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,
под сиянието на греховните си мисли.
Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце
се дерзае срещу вярата в доброто.
И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи
склони глава за сетен път Човечността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

човечността

Искате да прочетете повече?

Propuestas