jeffv (Владимир Василев)
44 20
15 mar 2008, 22:48

човечността 

  Poesía » Versos blancos
1001 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,

под сиянието на греховните си мисли.

Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце

се дерзае срещу вярата в доброто.

И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи

склони глава за сетен път Човечността!

© Владимир Василев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми идеята в стиха!Успех
Propuestas
: ??:??