jeffv (Владимир Василев)
44 20
15 мар. 2008 г., 22:48

човечността 

  Поэзия » Белые стихи
1002 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,

под сиянието на греховните си мисли.

Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце

се дерзае срещу вярата в доброто.

И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи

склони глава за сетен път Човечността!

© Владимир Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми идеята в стиха!Успех
Предложения
: ??:??