jeffv (Владимир Василев)
44 20
15.03.2008 г., 22:48 ч.

човечността 

  Поезия » Бели стихове
1020 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,

под сиянието на греховните си мисли.

Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце

се дерзае срещу вярата в доброто.

И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи

склони глава за сетен път Човечността!

© Владимир Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми идеята в стиха!Успех
Предложения
: ??:??