човечността

Mar 15, 2008, 10:48 PM

Poetry » White poetry

1093 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,
под сиянието на греховните си мисли.
Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце
се дерзае срещу вярата в доброто.
И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи
склони глава за сетен път Човечността!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

човечността

Want to read more?

Random works