jeffv (Владимир Василев)
44 20
Mar 15, 2008, 10:48 PM

човечността 

  Poetry » White poetry
996 0 1

И застинал той, от миг на нежност разгромен,

под сиянието на греховните си мисли.

Звяр зловещ в лъчите на умиращото слънце

се дерзае срещу вярата в доброто.

И никой не разбра как под този залез от угасващи лъчи

склони глава за сетен път Човечността!

© Владимир Василев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми идеята в стиха!Успех
Random works
: ??:??