4 feb 2008, 19:10

Човек

  Poesía » Otra
914 0 14


                                           На Даниела


Човек се ражда малко зрънце -
красиво, нежно и добро,
и в люлката на майчиното слънце
света пресътворява във любов.

Човек се ражда в майчина молитва,
обречена на тягата към вечност.
Поема той през вековете литийно
със факела свещен на съвършенството.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре казано, Елена. Хареса ми.
  • Благодаря ви !!!
  • Страхотно!
  • Мъдро, Ена! Ако можех да попия поне малко от положителната ти нагласа, сигурно нямаше да се чувствам толкова тъжна! Поздрав!
  • Благодаря, Ена Трогната съм страшно много Бъди обичана! Целувки

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...