4 feb 2008, 19:10

Човек

  Poesía » Otra
909 0 14


                                           На Даниела


Човек се ражда малко зрънце -
красиво, нежно и добро,
и в люлката на майчиното слънце
света пресътворява във любов.

Човек се ражда в майчина молитва,
обречена на тягата към вечност.
Поема той през вековете литийно
със факела свещен на съвършенството.







¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Гоцева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре казано, Елена. Хареса ми.
  • Благодаря ви !!!
  • Страхотно!
  • Мъдро, Ена! Ако можех да попия поне малко от положителната ти нагласа, сигурно нямаше да се чувствам толкова тъжна! Поздрав!
  • Благодаря, Ена Трогната съм страшно много Бъди обичана! Целувки

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...