4 февр. 2008 г., 19:10

Човек

912 0 14


                                           На Даниела


Човек се ражда малко зрънце -
красиво, нежно и добро,
и в люлката на майчиното слънце
света пресътворява във любов.

Човек се ражда в майчина молитва,
обречена на тягата към вечност.
Поема той през вековете литийно
със факела свещен на съвършенството.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елена Гоцева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре казано, Елена. Хареса ми.
  • Благодаря ви !!!
  • Страхотно!
  • Мъдро, Ена! Ако можех да попия поне малко от положителната ти нагласа, сигурно нямаше да се чувствам толкова тъжна! Поздрав!
  • Благодаря, Ена Трогната съм страшно много Бъди обичана! Целувки

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....