4.02.2008 г., 19:10

Човек

915 0 14


                                           На Даниела


Човек се ражда малко зрънце -
красиво, нежно и добро,
и в люлката на майчиното слънце
света пресътворява във любов.

Човек се ражда в майчина молитва,
обречена на тягата към вечност.
Поема той през вековете литийно
със факела свещен на съвършенството.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре казано, Елена. Хареса ми.
  • Благодаря ви !!!
  • Страхотно!
  • Мъдро, Ена! Ако можех да попия поне малко от положителната ти нагласа, сигурно нямаше да се чувствам толкова тъжна! Поздрав!
  • Благодаря, Ена Трогната съм страшно много Бъди обичана! Целувки

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...