4.02.2008 г., 19:10

Човек

910 0 14


                                           На Даниела


Човек се ражда малко зрънце -
красиво, нежно и добро,
и в люлката на майчиното слънце
света пресътворява във любов.

Човек се ражда в майчина молитва,
обречена на тягата към вечност.
Поема той през вековете литийно
със факела свещен на съвършенството.







Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Гоцева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре казано, Елена. Хареса ми.
  • Благодаря ви !!!
  • Страхотно!
  • Мъдро, Ена! Ако можех да попия поне малко от положителната ти нагласа, сигурно нямаше да се чувствам толкова тъжна! Поздрав!
  • Благодаря, Ена Трогната съм страшно много Бъди обичана! Целувки

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...