16 mar 2013, 10:36

Човек! 

  Poesía » Filosófica
488 0 2
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш вековете,
но на мига държиш.
А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш
и в нощите си къси
от устреми не спиш! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??