16 мар. 2013 г., 10:36

Човек!

583 0 2

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!

Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш  вековете,
 но на  мига държиш.

А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш 
и в нощите  си къси 
от устреми не спиш!

И в царските палати 
със скуката дружиш,
изграждаш и съзиждаш,
а с радост и рушиш...

Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен -
Човек си  като мен!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...