Mar 16, 2013, 10:36 AM

Човек! 

  Poetry » Phylosophy
499 0 2
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш вековете,
но на мига държиш.
А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш
и в нощите си къси
от устреми не спиш! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??