Mar 16, 2013, 10:36 AM

Човек!

579 0 2

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!

Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш  вековете,
 но на  мига държиш.

А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш 
и в нощите  си къси 
от устреми не спиш!

И в царските палати 
със скуката дружиш,
изграждаш и съзиждаш,
а с радост и рушиш...

Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен -
Човек си  като мен!
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...