Hekredel (Христо Славов)
1524 419
16.03.2013 г., 10:36 ч.

Човек! 

  Поезия » Философска
434 0 2

Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!

Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш  вековете,
 но на  мига държиш.

А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш 
и в нощите  си къси 
от устреми не спиш!

И в царските палати 
със скуката дружиш,
изграждаш и съзиждаш,
а с радост и рушиш...

Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен -
Човек си  като мен!
 

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??