Човек!
576
0
2
Мечтаеш ти за пладне,
когато се стъмни;
а щом денят те грабне,
тъгуваш за звезди!
Щом стигнеш върховете,
за къщи затъжиш...
Изгубваш вековете,
но на мига държиш.
А стигнеш ли целта си,
ти мирен не стоиш
и в нощите си къси
от устреми не спиш!
И в царските палати
със скуката дружиш,
изграждаш и съзиждаш,
а с радост и рушиш...
Ти все си ненаситен...
Неудовлетворен!
Еднакъв и различен -
Човек си като мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
