21 feb 2015, 0:16

Човек

  Poesía » Otra
713 0 0

                                В покоя избледняват спомени.

                                В тишината на отминалите дни.

                                Вечерта рисува изгубени мечти.

                                Нощта потъва в сънища.

                                Наистина ли сме били?

                                В този свят, на тази земя,..

                                в която сърцето до болка боли

                                Огъня продължава да гори.

                                И никой не може да го опожари.

                                Във Вселената има хиляди звезди.

                                Любовта е тази, която ни крепи.

                                Колко малко му трябва на човек,

                                за да каже:-Прости!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...