21 feb 2015, 0:16

Човек 

  Poesía » Otra
543 0 0
В покоя избледняват спомени.
В тишината на отминалите дни.
Вечерта рисува изгубени мечти.
Нощта потъва в сънища.
Наистина ли сме били?
В този свят, на тази земя,..
в която сърцето до болка боли
Огъня продължава да гори.
И никой не може да го опожари.
Във Вселената има хиляди звезди.
Любовта е тази, която ни крепи.
Колко малко му трябва на човек, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??