21.02.2015 г., 0:16

Човек

704 0 0

                                В покоя избледняват спомени.

                                В тишината на отминалите дни.

                                Вечерта рисува изгубени мечти.

                                Нощта потъва в сънища.

                                Наистина ли сме били?

                                В този свят, на тази земя,..

                                в която сърцето до болка боли

                                Огъня продължава да гори.

                                И никой не може да го опожари.

                                Във Вселената има хиляди звезди.

                                Любовта е тази, която ни крепи.

                                Колко малко му трябва на човек,

                                за да каже:-Прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Благослава Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...