Feb 21, 2015, 12:16 AM

Човек

  Poetry » Other
706 0 0

                                В покоя избледняват спомени.

                                В тишината на отминалите дни.

                                Вечерта рисува изгубени мечти.

                                Нощта потъва в сънища.

                                Наистина ли сме били?

                                В този свят, на тази земя,..

                                в която сърцето до болка боли

                                Огъня продължава да гори.

                                И никой не може да го опожари.

                                Във Вселената има хиляди звезди.

                                Любовта е тази, която ни крепи.

                                Колко малко му трябва на човек,

                                за да каже:-Прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Благослава Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...