21 февр. 2015 г., 00:16

Човек

714 0 0

                                В покоя избледняват спомени.

                                В тишината на отминалите дни.

                                Вечерта рисува изгубени мечти.

                                Нощта потъва в сънища.

                                Наистина ли сме били?

                                В този свят, на тази земя,..

                                в която сърцето до болка боли

                                Огъня продължава да гори.

                                И никой не може да го опожари.

                                Във Вселената има хиляди звезди.

                                Любовта е тази, която ни крепи.

                                Колко малко му трябва на човек,

                                за да каже:-Прости!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Благослава Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...