21 dic 2018, 0:56  

Човек

  Poesía » Civil
1.4K 2 1

И след толкоз векове, 
сред тълпата от човеци,

още дивото зове,
и се срещат Еци с Еци.

 

Егоизмът е на мода,
силата го спонсорира,
животинската природа,
е която доминира.

 

Битието се развива,
но душата изостава,
и започва да убива,
всичко дето различава.

 

На съблазните отдаден,
трудно е да си разумен,
към подобните си хладен,
за духовното изгубен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей много ми хареса текста на песента може ли да запиша песен с този текст да си купя текста от теб

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...