Dec 21, 2018, 12:56 AM  

Човек

  Poetry » Civic
1.4K 2 1

И след толкоз векове, 
сред тълпата от човеци,

още дивото зове,
и се срещат Еци с Еци.

 

Егоизмът е на мода,
силата го спонсорира,
животинската природа,
е която доминира.

 

Битието се развива,
но душата изостава,
и започва да убива,
всичко дето различава.

 

На съблазните отдаден,
трудно е да си разумен,
към подобните си хладен,
за духовното изгубен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рот Кив All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей много ми хареса текста на песента може ли да запиша песен с този текст да си купя текста от теб

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...