И след толкоз векове,
сред тълпата от човеци,
още дивото зове,
и се срещат Еци с Еци.
Егоизмът е на мода,
силата го спонсорира,
животинската природа,
е която доминира.
Битието се развива,
но душата изостава,
и започва да убива,
всичко дето различава.
На съблазните отдаден,
трудно е да си разумен,
към подобните си хладен,
за духовното изгубен.
© Рот Кив All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
