30 may 2014, 21:38

Човек и Природа (Басня)

  Poesía » Otra
806 0 2

Човека родила – Майката Природа.

Гледала го и го отгледала.

Не била към него строга.

Даже малко го разглезила...

И ето – човекът пораснал.

             Започнал долини да разорава,

                                да взривява планини,

                                реки да замърсява,

                                горите да сече, да ги гори...

                     Другите деца на Майката Природа

                                     на свойта воля подчинил.

                     Много от прекрасните животни

                                     завинаги унищожил...

Възгордял се и се забравил.

Веднъж тъй казал на Майката Природа:

             "Всичко вече подчиних на свойта воля!

              Искам и Ти сега на мен да служиш:

                             каквото кажа – веднага трябва

                                                 от теб да го получа!"

Природата го слушала, мълчала...

След туй - страшно потреперала,

                                    разтърсила се цяла

                   и показала му, че  лошото в човека

                        винаги с беди ще навестява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...