30 may 2014, 21:38

Човек и Природа (Басня)

  Poesía » Otra
809 0 2

Човека родила – Майката Природа.

Гледала го и го отгледала.

Не била към него строга.

Даже малко го разглезила...

И ето – човекът пораснал.

             Започнал долини да разорава,

                                да взривява планини,

                                реки да замърсява,

                                горите да сече, да ги гори...

                     Другите деца на Майката Природа

                                     на свойта воля подчинил.

                     Много от прекрасните животни

                                     завинаги унищожил...

Възгордял се и се забравил.

Веднъж тъй казал на Майката Природа:

             "Всичко вече подчиних на свойта воля!

              Искам и Ти сега на мен да служиш:

                             каквото кажа – веднага трябва

                                                 от теб да го получа!"

Природата го слушала, мълчала...

След туй - страшно потреперала,

                                    разтърсила се цяла

                   и показала му, че  лошото в човека

                        винаги с беди ще навестява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Бъчваров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...