30 мая 2014 г., 21:38

Човек и Природа (Басня)

808 0 2

Човека родила – Майката Природа.

Гледала го и го отгледала.

Не била към него строга.

Даже малко го разглезила...

И ето – човекът пораснал.

             Започнал долини да разорава,

                                да взривява планини,

                                реки да замърсява,

                                горите да сече, да ги гори...

                     Другите деца на Майката Природа

                                     на свойта воля подчинил.

                     Много от прекрасните животни

                                     завинаги унищожил...

Възгордял се и се забравил.

Веднъж тъй казал на Майката Природа:

             "Всичко вече подчиних на свойта воля!

              Искам и Ти сега на мен да служиш:

                             каквото кажа – веднага трябва

                                                 от теб да го получа!"

Природата го слушала, мълчала...

След туй - страшно потреперала,

                                    разтърсила се цяла

                   и показала му, че  лошото в човека

                        винаги с беди ще навестява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Бъчваров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...