May 30, 2014, 9:38 PM

Човек и Природа (Басня)

  Poetry » Other
801 0 2

Човека родила – Майката Природа.

Гледала го и го отгледала.

Не била към него строга.

Даже малко го разглезила...

И ето – човекът пораснал.

             Започнал долини да разорава,

                                да взривява планини,

                                реки да замърсява,

                                горите да сече, да ги гори...

                     Другите деца на Майката Природа

                                     на свойта воля подчинил.

                     Много от прекрасните животни

                                     завинаги унищожил...

Възгордял се и се забравил.

Веднъж тъй казал на Майката Природа:

             "Всичко вече подчиних на свойта воля!

              Искам и Ти сега на мен да служиш:

                             каквото кажа – веднага трябва

                                                 от теб да го получа!"

Природата го слушала, мълчала...

След туй - страшно потреперала,

                                    разтърсила се цяла

                   и показала му, че  лошото в човека

                        винаги с беди ще навестява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Бъчваров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...