Човека родила – Майката Природа.

Гледала го и го отгледала.

Не била към него строга.

Даже малко го разглезила...

И ето – човекът пораснал.

             Започнал долини да разорава,

                                да взривява планини,

                                реки да замърсява,

                                горите да сече, да ги гори...

                     Другите деца на Майката Природа

                                     на свойта воля подчинил.

                     Много от прекрасните животни

                                     завинаги унищожил...

Възгордял се и се забравил.

Веднъж тъй казал на Майката Природа:

             "Всичко вече подчиних на свойта воля!

              Искам и Ти сега на мен да служиш:

                             каквото кажа – веднага трябва

                                                 от теб да го получа!"

Природата го слушала, мълчала...

След туй - страшно потреперала,

                                    разтърсила се цяла

                   и показала му, че  лошото в човека

                        винаги с беди ще навестява.