26 mar 2020, 20:07

Човек обичайки умира

1K 0 4

Сърцето е запушено със тапа,

плачейки не може да тупти,

не знам, но любовта е сляпа,

и понякога наистина боли.

 

От името на цялата му същност,

човек е винаги човек,

не гледай род, език и външност,

и пътят му не казвай, че е лек.

 

По някога поглеждаш другояче,

и виждаш как живеейки боли,

една лоза одрежеш ли я - плаче,

един човек засегниш ли - тъжи.

 

Едно сърце от нищото не спира,

но живее редом с обичта,

и тъй човек обичайки умира,

тихичко си тръгва от света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бодуров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мъдро и красиво, Ванка! Поздравления!
  • Благодаря ти много, Mitvans.
  • Да, така е! Харесва ми! Наистина, човек не може без любов. Хубаво сравнение си дал. Лозата плаче, когато я режат, а човекът, когато е засегнат тъгува, защото го боли! Поздравления!
  • Благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....