Сърцето е запушено със тапа,
плачейки не може да тупти,
не знам, но любовта е сляпа,
и понякога наистина боли.
От името на цялата му същност,
човек е винаги човек,
не гледай род, език и външност,
и пътят му не казвай, че е лек.
По някога поглеждаш другояче,
и виждаш как живеейки боли,
една лоза одрежеш ли я - плаче,
един човек засегниш ли - тъжи.
Едно сърце от нищото не спира,
но живее редом с обичта,
и тъй човек обичайки умира,
тихичко си тръгва от света.
© Иван Бодуров Всички права запазени