26.03.2020 г., 20:07

Човек обичайки умира

1K 0 4

Сърцето е запушено със тапа,

плачейки не може да тупти,

не знам, но любовта е сляпа,

и понякога наистина боли.

 

От името на цялата му същност,

човек е винаги човек,

не гледай род, език и външност,

и пътят му не казвай, че е лек.

 

По някога поглеждаш другояче,

и виждаш как живеейки боли,

една лоза одрежеш ли я - плаче,

един човек засегниш ли - тъжи.

 

Едно сърце от нищото не спира,

но живее редом с обичта,

и тъй човек обичайки умира,

тихичко си тръгва от света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бодуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мъдро и красиво, Ванка! Поздравления!
  • Благодаря ти много, Mitvans.
  • Да, така е! Харесва ми! Наистина, човек не може без любов. Хубаво сравнение си дал. Лозата плаче, когато я режат, а човекът, когато е засегнат тъгува, защото го боли! Поздравления!
  • Благодаря!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...