Mar 26, 2020, 8:07 PM

Човек обичайки умира 

  Poetry » Phylosophy
555 0 4

Сърцето е запушено със тапа,

плачейки не може да тупти,

не знам, но любовта е сляпа,

и понякога наистина боли.

 

От името на цялата му същност,

човек е винаги човек,

не гледай род, език и външност,

и пътят му не казвай, че е лек.

 

По някога поглеждаш другояче,

и виждаш как живеейки боли,

една лоза одрежеш ли я - плаче,

един човек засегниш ли - тъжи.

 

Едно сърце от нищото не спира,

но живее редом с обичта,

и тъй човек обичайки умира,

тихичко си тръгва от света.

© Иван Бодуров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много мъдро и красиво, Ванка! Поздравления!
  • Благодаря ти много, Mitvans.
  • Да, така е! Харесва ми! Наистина, човек не може без любов. Хубаво сравнение си дал. Лозата плаче, когато я режат, а човекът, когато е засегнат тъгува, защото го боли! Поздравления!
  • Благодаря!
Random works
: ??:??