Човек от зоомагазина
... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал,
със три сибирски катерички – бели,
обогати се нашият квартал
със нови животински децибели –
два хамстера въртяха колело,
един от тях по кутрето ме гризна,
а пуделчето с кралско потекло
разчиташе на своята харизма,
красивички, притихнали, добри,
отвикнали от майчините ласки,
те струваха една торба пари
и някак си изглеждаха нещастни,
под своя малък кварцов полилей
те гледаха ме с толкова надежда:
– Купи ни, чичко? – казваха. – Здравей! –
не всичко до паричките се свежда,
и мен започна да ме друса страх –
дали за нас не прави някой сметки?...
Да, хора сме! – но също като тях
живеем в невъзможните си клетки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Станков Todos los derechos reservados
