Човек от зоомагазина
... в пресечката на уличката „Бдин”,
тъй казаха ми снощи две съседки –
откриха малък зоомагазин
със зайченца и котенца във клетки,
с говорещ колумбийски папагал,
със три сибирски катерички – бели,
обогати се нашият квартал
със нови животински децибели –
два хамстера въртяха колело,
един от тях по кутрето ме гризна,
а пуделчето с кралско потекло
разчиташе на своята харизма,
красивички, притихнали, добри,
отвикнали от майчините ласки,
те струваха една торба пари
и някак си изглеждаха нещастни,
под своя малък кварцов полилей
те гледаха ме с толкова надежда:
– Купи ни, чичко? – казваха. – Здравей! –
не всичко до паричките се свежда,
и мен започна да ме друса страх –
дали за нас не прави някой сметки?...
Да, хора сме! – но също като тях
живеем в невъзможните си клетки.
© Валери Станков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Бягството от клетката - невъзможно...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Що не пееш мила птичко?
Що не пееш, мила птичко,
що потрепваш тъй с крилца?
Ето, тук си имаш всичко,
и водица, и зрънца.”
Имаш позлатена клетка
с тънки пръчки, железца
и прозорец с дивна гледка
къмто ведри небеса.”
Тъй говореше детето
с нежни, ласкави слова,
а пък птиченцето клето
тъжно свело бе глава.
А отвънка птички волни
пееха със весел глас,
сякаш казваха му нежно:
” Искаш ли да дойдеш с нас?”
Трепна птичето с крилца,
блъсна в пръчките челце
и изхвръкна му душата,
стихна мъничко сърце.
Ал. Георгиев
Поздравявам те!